Europe · 219 Days · 7 Moments · April 2017

The Grand Throne Tour


9 November 2017

Двамата отпушиха леко от цигарите си и се оставиха на страничния вятър. Той погалваше повърхността на езерото и създаваше едни малки вълнички, които сякаш проблясваха като звезди в ясно вечерно небе. Ала сега бе ден. И това, реално, не променяше нищо. Те бяха препускали през нощта, за да се насладят на този миг емоция. Във въздуха се носеше леката мелодия на местните жители. Населници на една друга епоха, които искаха да направят съпровод на онова, което предстоеше в разказа.

11 April 2017

Времето се разхождаше с планинарски устрем към неизбежното, което се галеше по гърдите на спокойствието. Върховността на епохата беше изкачена още преди да има хълмове. Ценноста бе порив на страст за достигане на опознанството с миналото. Изминалостта се подушваше в хелийна обвивка от нюанси, навявщи ново погалване на въздуха, извоювано от цивилизацията над себе си. Историите не се повтарят, а се изживяват отново от същите хора, които пак се прераждат в друг образ, за да компенсират несъвършенството на залязващото слънце на всяко секващо дихание. Всяко кътче пише своя стих и той се чете в песента на усещането си. Отечеството не носи име, но се прави от имена.

10 April 2017

Височината бе около 480 м и бе едно малко пространство, в което езерото срещаше високите върхове. Решиха да пребродят през Шлемово Усое и Дорми Дол. Онези територии, които преди 800 години бяха пространството на едни от най-тежките сражения за времето си. Вече бяха изминали 100 години от 7-стотната годишнина от сраженията и това будеше едно особено чувство у тях. – А ние си мислехме, че това бе най-важното за нас, промълви Хенри. – Нима не бе така, отвърна Пиер. – Вероятно... – Та ние гледаме света, приятел. Тук повечето истории остават завинаги.

7 April 2017

На RTJ с Детето на природата. Но то не пътува с нас.
Срахме италианци в Люксембургчето.

6 April 2017

Да го наречем кенеф.

5 April 2017

Теодор е красивен и забавен отначалото.